Fear of Planes

Все по-често разговарям с хора, които се страхуват да летят със самолет. И все им разказвам как за по-малко от година страхът ми от самолети изчезна, надявайки се, че и те ще успеят да се преборят със своя. Затова реших, че може би ще е полезно да споделя моя опит тук. Пък и дори моята история единствено да напомни на някого, който се страхува от самолети, че не е единствен и има и много други хора, които необяснимо се страхуват от най-безопасния транспорт в света. (Да, колкото и да ми повтаряха  това последното, все така си ме беше страх. Как да обясниш на всички, че страховете не са най-рационалното нещо и статистики обикновено не помагат?) Но не очаквайте някакви страхотни техники за преодоляване на страхове, защото аз самата не съм сигурна точно как се появи този страх и как си тръгна? Ще се опитам накратко да разкажа от самото начало. 

Голяма част от хората, които се страхуват от самолети, просто никога през живота си не са се качвали на самолет и ги плаши неизвестното, но още с първия полет притесненията им отминават. При мен съвсем не беше такъв случаят. Летяла съм доста пъти. Включително много пъти съм пътувала сама, дори и като тийнейджър, и презокеански полети, и по няколко полета в един ден и т.н. Винаги съм била от тези хора в самолета, които въртят очи с досада, когато някой от пътниците изпълнява ритуал при кацане, нервничи или ръкопляска с благодарност, че сме кацнали невредими (това е друга тема). А когато видя, че някой наистина се страхува много, винаги съм го успокоявала и съм се опитвала да му обясня, че няма нищо страшно. Вярвайте ми, изобщо не разбирах защо толкова се страхуват тези хора и какво толкова ги притеснява – четеш книга, изгледаш някой филм, поспиш, после малко музика и си пристигнал. Дори обичах да съм за малко “откъсната от света”, да слушам музика и да си мисля за мои си неща. Свидетелство за това е една снимка на облаци през прозореца на самолет, която открих, че съм публикувала преди време с caption “my kind of meditation”. 😁 

И тaка, изведнъж, цялата работа премина от “медитация” към тотална паника и страх. Просто, по време на един полет, осъзнах, че явно вече много ме е страх от самолети. Съвсем внезапно. До днес не съм сигурна какво точно го отключи, но има няколко момента, които може би са допринесли. Първият момент е повреда в един от двигателите по време на полет от Оаху до Лос Анджелис, когато се наложи да се върнем обратно и да се качим на друг самолет. Тогава за първи път изпитах лека тревога, но след това отново съм летяла и не ме е било страх. Вторият момент, който може би най-силно ми повлия, беше в един дъждовен ден в Португалия, когато на път за лекции в автобуса четях на телефона си новини (нещо, което обикновено не правя) и попаднах на статия за самолетна катастрофа. Четейки в детайли за случилото се, изпитах пълен ужас. Още на следващия полет, когато се прибирах към София, разбрах, че вече не се чувствам толкова добре в самолет. Но на един следващ полет вече ясно осъзнах, че нещата са по-лоши, отколкото си мисля. Такъв панически страх ме беше обзел, че се наложи да дишам в хартиена торбичка?! И понеже, за да се прибера до вкъщи трябваше да премина през два полета, а цялото шоу се разиграваше още на първия, бях абсолютно категорична, че няма да се кача повече никога на самолет и ще се прибирам с кола, автобус или пеша, ако се наложи. За щастие, пътувах със семейството ми, които се сетиха, че чаша вино може би ще ме успокои и някак успяха да ме качат и на втория полет. 😁 

Сега ми е смешно като си спомня ситуацията, но повярвайте ми, тогава изобщо не ми беше смешно. Истински ме беше страх! И така, в продължение на две години, отказвах да посещавам всякакви дестинации, до които се стига по въздух и тъй като принципно много обичам да пътувам, обмислях всички възможни варианти да пътувам вече само на кораб. 😀

Как престанах да се страхувам?

Говорех много за това. Наистина. Споделях в детайли как се чувствам по отношение на самолетите с близките ми, с приятелите ми и дори с хора, които не са ми толкова близки. Спомням си как в началото на 2018г., точно на Нова Година, една приятелка ми каза: “Просто не трябва да се страхуваш, кажи си, че повече няма да те е страх и започни да правиш нещата, от които те е страх.” И не знам как стана, но тези думи ми въздействаха, може би заради това, че бях заобиколена от приятели и наистина си прекарвах добре в онзи момент, чувствах се спокойна и просто си казах, че тази година ще успея да се преборя с тази странна фобия. Започнах да чета разкази на други хора и как те се справят с това, а също и повече за самите самолети като машини. И в един момент се престраших да опитам с един кратък полет, по време на който все още си ме беше доста страх, но го издържах геройски. След това още един, после още един и така за една година се качих 12 пъти на самолет. С всеки изминал полет, наблюдавах все повече процесите в самолета, на летището обръщах внимание на всички проверки, които се правят преди да излети всеки самолет и постепенно започнах да се чувствам все по-спокойна. В момента не се страхувам изобщо, приемам пътуванията по същия начин, по който и преди да се появи този страх и наистина съм много щастлива от това. Е, все още купувам места до крилата на самолета или предни места, защото бях чела, че турболенцията там се усеща най-леко (това може и да е мит, ако някой знае да ми каже), но го правя повече по навик. 

Ако трябва да обобщя стъпките, през които преминах и да ви посъветвам нещо, може би ще бъде в тази последователност:

Приемете, че ви е страх

На първо място приемете, че ви е страх. Без значение дали ви плашат самолети или нещо друго. Вместо да потискате страха си, осъзнайте, че той съществува и говорете открито за него с близки, приятели, познати, експерти в областта, случайни хора, може пред камера, може да го напишете на лист хартия, но да опиша емоциите си и да приема страха си, за мен беше като първа стъпка, която ми позволи да се освободя от него. 

Информирайте се

Гледайте филми, четете списания, свързани с авиация, говорете с пилоти, познати, които работят като кабинен екипаж или с всеки, който може да ви разкаже малко повече за това как функционират тези машини. Научете се да разпознавате някои шумове в самолета, за да не ви притесняват когато сте във въздуха – например, когато се сгъват колесниците. 

Дайте си достатъчно време

На второ място дайте си достатъчно време. Не насилвайте нещата. Ако не искате да се изправите срещу страха си веднага, недейте да го правите. Доверете се на собствената си интуиция и работете върху страха си с вашето темпо. Аз, например, си дадох цяла година, но бях напълно наясно, че може да отнеме повече време и съвсем не се тревожех от този факт. И с бавни стъпки опитвайте. Приемете, че докато сте в самолета, нищо не зависи от вас, освен емоциите ви. 🙂

Не съм експерт и просто споделям личния си опит, така че ако знаете повече за тези неща от мен, напишете в коментарите, защото може думите ви да помогнат и на друг човек. 

П.П Благодаря, че сте стигнали дотук и сте прочели цялата публикация, наистина не съм очаквала, че ще имам блог (Боби ми го подари за рождения ден) и че някой ще чете какво пиша в него (Здрасти, мамо! Здравей, Божанка! И Хриси! Зори със сигурност не го е прочела… 😄), тъй като всичко в работата ми се върти около видео/снимки и си мисля, че хората вече са забравили да четат, но ще видим… 😁